Лятна промяна

IMG_20160521_202412Една приятна и лека за поддръжка прическа за лятото. Препоръчвам на всеки, който има желание за промяна и едновременно с това има възможност да направи малка добрина и да дари коса за направата на перуки за онкоболни. След оценка на стойността на дарената коса, която трябва да отговаря на няколко условия (например минимална дължина от 25-30 см.), сумата се дарява на организация в подкрепа на онкоболни хора и косата се използва за направата на перука.

http://www.haare-spenden.de

http://www.hairdonate.org

XDWW5974

Карнавал

Една любима немска традиция е празнуването на карнавала. В различните райони на Германия карнавалът се празнува по различно време, като официално сезонът се открива на 11-ти ноември и приключва през февруари, като поставя началото на Великите пости, следвани от Великден.
Обикновено последната седмица от този период се отбелязва навсякъде – хората се маскират, обличат традиционни карнавални костюми и излизат по улиците да пеят, пият и танцуват.
IMG_8243
В нашата яслата децата също празнуват карнавала под тематичното мото „Животните във фермата“.  Със съответна украса и песни, а също така и с много танци, забавлението е сигурно. Тази година всяко дете, с помощ от госпожата разбира се, само приготвя своя „костюм“, рисувайки животно върху бяла тениска, която да облече за първия ден от празненството.
IMG_8245
IMG_8167На следващия ден всяко дете може да дойде облечено в карнавален костюм, дегизирано като любим герой или животно, или пък не. Има и обща закуска във формата на цветен и вкусен бюфет за всички, като всяко дете е донесло по нещо от вкъщи.
За карнавала М. е „дегизиран“ като Батман. С една много лесно направена маска (линк за шаблон) и наметало, костюмът е завършен.
RKHE5775

Моята коледна картичка

Ако IMG_7706човек има желание, може да намери беброй клипчета или снимки в интернет как собственоръчно се правят красиви и оригинални коледни (или по всякакъв друг повод) картички. Не е нито сложно, нито невъзмножно, просто е нужно време,  желание и креативност.

Разбира се, нужни са и цветна хартия, лепило, малко сръчност и някои други подръчни материали.

Тази година реших да направя малко по-сложна картичка в сравнение с миналогодишната, включваща разноцветни коледни играчки (едната оцветена от М.), триизмерна елха и семейна снимка.
PHMC0352
YKGA4989

Подаръци ще има всеки ден от сърце

Наближи ли краят на ноември и Коледният дух завладява повечето хора. Магазините се преобразяват с красиво украсени витрини, цветни елхи осветяват площадите, из въздуха се понася ухание на сладкиши и греяно вино от Коледния базар.

IMG_7688През тази част от годината, няма нищо по-приятно от задружното украсяване на елхата вкъщи и окачването на лампички по прозорците, на фона на коледни песни за настроение. Децата много обичат да помагат в предколедните забавления – било то с приготвяне на домашни коледни сладки или с окичване на елхата с играчки. Разбира се, тяхната помощ е право пропорционална на тяхната възраст – някои повече се пречкат отколкото помагат, независимо от голямото им желание. Така е и при нас тази година. Толкова скоростно украсяване на елха не помня да е имало досега – колкото по-бързо, толкова повече играчки остават здрави накрая. Имаше едновременно разплитане на клонки и гирлянди и демонстрация как се украсява елхата; повторно и потретно закачване на играчки, докато детето ги откъсва от елхата и бяга из стаята с радостни викове.
IMG_7694 Continue reading Подаръци ще има всеки ден от сърце

Селски туризъм в Алпите

Какво по-хубаво от почивка в планината, сред красива природа на спокойствие и чист въздух. Вид почивка, за която даже не си бях помисляла или искала, преди да имам дете. Че на кой му трябва тишина и спокойствие на село, след като може да обиколи света и неговите забележителности. Но разбира се нещата се променят, с малко дете не може да се пътува така както по-рано, пък и тогава всеки родител се радва на всеки един допълнителен час сън и тишина, които може да си открадне. С едно малко хиперактивно, диво и своенравно дете няма нищо по подходящо от селския туризъм – време и място за тичане докато капне от умора колкото искаш. Речено-сторено.

2

Пътуването с колата мина доста добре, за наше успокоение. Четири часа не са за подценяване, особено като се има предвид, че в нормални обстоятелства никой не може да придума М. да остане седнал на едно място за повече от 5 минути, освен разбира се телевизорът… Въпреки необикновено кратките обедни спанета от по по-малко от 1 час по време на пътя, успяхме да убием времето с четене на книжка, хапване, зяпане през прозореца, хапване и слушане на детски песнички. И хапване.IMG_5642

Лойташ

Нашата вила се намираше в едно прекрасно селце – Лойташ – пълно с красиви къщи разположени на фона на огромни цветни поляни и впечатляващи планини със заснежени върхове. Разбира се околностите бяха обстойно разучени, планинските пътища обходени, поляните отъпкани, цветята откъснати, детските площадки използвани, забележителностите разгледани – всички останаха доволни и приятно изтощени.

IMG_5649

Continue reading Селски туризъм в Алпите

Клъцни…срежи…пореви

М. винаги е имал коса, много коса. По 2013-08-05 (15)време на раждането акушерката ми съобщи, опитвайки се да ме резсее, че бебето има голямо количество черна коса и попита на майтап (поне аз така го приех) дали съм искала да пипна… Фактът, че все още нероденото ми бебе има толкова коса и буквално се появява с готова прическа, ми се стори повече от странен. Всяка бъдеща майка си представя как всъщност би изглеждало бебето ѝ след като се роди, но за наличността на коса при нас, даже не се бях и замисляла.

10 месеца. Толкова време успяхме, едва-едва, да изкараме без подстрижка и ни писна да го бъркат за момиче, въпреки облеклото в предимно синьо-зелени нюанси и да се изпотява всеки път при 30-минутните си дрямки. И макар, че няколко майки ми бяха споделили как техните отрочета се скъсват от рев при фризьора и затова избягват да ходят, ние решихме да рискуваме. Все пак не всички от тях имаха буйните къдрици на М. и можеха да си позволят да отлагат. Continue reading Клъцни…срежи…пореви

Готови или не – яслата зовѐ!

IMG_5058Край с късното ставане, спонтанните разходки, с въртенето на мама на малкия пръст по всяко време на денонощието, със свободата. Време е за ново начало. Изпълнено с дисциплина и отговорност, с игри и приятелство, с израстване и промяна. Настъпи времето да тръгнем на ясла – предимно с желание и интерес, често със сутрешно дърпане и следобеден стрес.

Постепенното свикване се доказа за добър и успешен метод при нас, без допълнително напрежение в и без това новата ситуация. Родителят придружава детето, докато то се почувства достатъчно сигурно на новото място и сред непознатите до този момент хора. Това е особено важно и необходимо при деца, както в нашия случай, които нямат чести контакти с други хора освен най-близките роднини или пък тези, които са срамежливи и лесно плашливи.

Първите два дни се появихме за по 30-40 минутки, колкото да имаме време да разгледаме обстановката и видим как децата идват сутрин. Следващите дни останахме и за закуската. И това което видях – спокойно седене, хранене без подмятане и игри с храната, послушно изчакване всички да приключат със закуската преди да станат от масата – почти ме изуми. Не че съм се съмнявала, че съществуват такива дисциплинирани деца, но досега свидетел не бях ставала. Е, вярно е, че са с по няколко месеца по-големи от М. и че са редовни посетители на яслата, а ние тепърва започваме. Но като цяло си е постижение за такива малки деца да умеят да разбират И (особено важно) да изпълняват по собствено желание. Затова, даже и вероятността М. да стане и на половина толкова послушен и изпълняващ ми се стори приятно нереална. Кой знае, може пък и да се обърка и повлияе от заобикалящата го среда, или пък някои от спокойните дечица да започнат да подражават на нашия „разбойник“. Както се казва „С какъвто се събереш, такъв ставаш“, само да видим кой ще надделее.IMG_5157  IMG_5156

Continue reading Готови или не – яслата зовѐ!

Следобедна разходка в музея

След посещение на Историческия музей през лятото дойде ред да разгледаме и най-големия екомузей в България, а именно Екомузея с аквариум в Русе. Не може само да се яде и мързелува по празниците, трябва от време на време да се стане от масата и да се вземе участие и в някое културно мероприятие.

Това беше второто посещение на М. в музей, но първото такова в будно и вървящо състояние. И остана очарован. Може би не толкова от експозициите, които могат да се видят, а от голямата площ, която е на разположение за тичане и разузнаване. Музеят беше добре посетен, но учудващо това не го смути ни най-малко. Увери се, че всички разбраха за присъствието му като не спря да обикаля разпалено и подвиква по етажите, но също така и послушно позираше тук-таме за снимки.

IMG_4757

IMG_4758

Идеята на екомузея е да покаже връзката между човека и природата. Сред препарираните експонати има много животни и птици, представени в естествената им среда. Continue reading Следобедна разходка в музея

Имате Коледна поща

Много е приятно да получиш картичка за Коледа. А още по-приятно е да я намериш в пощенската си кутия, по старомодния начин, вместо да я получиш на и-мейла или по социалната мрежа. Друго си е да можеш да я хванеш и разгледаш обстойно по всяко време, да ѝ се зарадваш и да си припомниш, че някой си мисли за теб. Да ти носи настроение и усмивка всеки път щом погледът ти попадне случайно върху нея.

Последните няколко години IMG_4559започнахме и ние да изпращаме Коледни картички на семейството и приятелите. Тази година реших да направя допълнително и няколко собственоръчно. Заради липса на свободно време трябваше да се огранича до няколко. Поради същата причина и дизайнът на картичката е сравнително елементарен, пък и като за начало да не прекалявам. Няколко зелени правоъгълници и триъгълници, представляващи клонки и една звезда за връх са достатъчни за абстрактна елха. Само залепянето е малко пипкаво и изисква време и концентрация, т.е. прави се когато детето спи или докато си играе само, ама при мен няма такъв феномен, така че когато спи. Continue reading Имате Коледна поща

Минималистична Коледа

Тази Коледа ще се наложи да сме малко Гринч-ове и да спестим по-голямата част от украсата, с цел тя да може да оцелее още една година.

За да има все пак някакво IMG_4536коледно настроение и при нас, поукрасихме леко с, разбира се подходящи и сигурни за малки деца, празнични орнаменти, т.е. нечупливи и скучни играчки. Е, закачихме и лампички на високо на две места (които задължително трябва да се пипнат всеки ден) и една микроскопична елхичка се вмести върху масата, без да привлича много внимание. Ама с голямата Коледна елха ще направим изключение тази година. Просто не съществува такова високо или скришно място, където бих могла да я покача, без да бъде смъкната, разфасована или въобще оставена и IMG_45551за секунда на мира да си краси както подобава. Прекалено би било интересно това новопоявило се чудо – че и цветно, че и светещо…

То дори само да има каквото и да е нещо не на мястото си, примерно оставена дреха или чаша, която по принцип не стои там, да не говорим пък за паднало листо на цвете на земята, М. започва настоятелно да го сочи, да издава изненадани звуци и да отстъпва назад. След като се окопити или след като го уверя шест пъти, че няма нищо страшно, хуква да го разучава този неочакван предмет. След многобройни такива сцени вкъщи, решихме да не го предизвикваме и ние умишлено с нашата Коледна елха, и без това съвсем скоро ще докопа тези на бабите. Continue reading Минималистична Коледа